dianjelly (Диана Димитрова) dianjelly (Диана Димитрова)
3 166
Feb 7, 2023, 11:38 AM

Умора

  Poetry » Love
447 0 1

И след тебе оцелях!

Сглобих се!

Парче по парче се редих...

Като пъзел от плашещи мисли,

след бурята снага извисих.

Преглътнах сълзите!

Изпих ги до дъно!

Напълних си чашата с лед,

и изтръпнала от толкова чакане,

затворих очите, уморени от теб.

И след тебе оцелях!

Всички рани пришивах!

И ги поливах със яростен дъжд,

всички капчици дъжд във душата събирах

раздрал небесата, без дъх изведнъж...

Оцелях!

Вече просто съм друга!

...или същата само уморена до смърт...

Всяка вечер във пъзел душата събирах,

уморена от толкова дъжд!

 

Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0