10.02.2007 г., 1:46

Умора

793 1 5
Уморих се да бъда мъжко момиче
и с глава да разбивам бетонни стени,
по трънливи пътеки боса да тичам,
да препускам задъхано нощи и дни.

Уморих се да блъскам с женски юмруци
на живота коравата ледена гръд.
Уморих се от чувства, багри и звуци,
изтощих се до болка от дългия път.

Днес се моля само за зрънце почивка
в моя дом - моя пристан спокоен и тих.
Да затворя очи под ласка - завивка
на възглавка от обич, под юрган от мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...