6.07.2007 г., 10:29

Умората на повтарящите се дни

1.4K 0 4
                                                    "Понякога съм толкова добра,
                                                      че цялата изтръпвам и боли ме..."
                                                                                    Петя Дубарова

Защо така се стича моята умора
на бързеи от вените ми - дъщеря ми
се усмихва, ето, във съня си,
тогава мойта доброта се връща от вратата
позасрамена...

И някак странна, тъжна и попарена
е моята коса - след всеки монотонен ден,
защото във властта на уморените съм
се предала - и бавно ме повличат те...
дано, надяват се, детето я спаси
от огъня...

Нима така ще бъде чак до края ми -
да нямам мъничко от вечността едно
усещане, че съм добра -та да изтръпвам
цялата от нея, като Петя, и моля се -
поне за моето дете да имам
добротата...

Не искам да умра...

1.02.2002

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се вини! Добра си! Съмненията са само изпитание.
    А това е едно от любимите ми стихотворения на Петя.
  • Радвам се, че сте го почувствали...един от трудните ми периоди в живота ми беше тогава.
  • Много ме трогна.Нели, добротата и красотата ще спасят света! Стихчето е чудно!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...