Умората на повтарящите се дни
че цялата изтръпвам и боли ме..."
Петя Дубарова
Защо така се стича моята умора
на бързеи от вените ми - дъщеря ми
се усмихва, ето, във съня си,
тогава мойта доброта се връща от вратата
позасрамена...
И някак странна, тъжна и попарена
е моята коса - след всеки монотонен ден,
защото във властта на уморените съм
се предала - и бавно ме повличат те...
дано, надяват се, детето я спаси
от огъня...
Нима така ще бъде чак до края ми -
да нямам мъничко от вечността едно
усещане, че съм добра -та да изтръпвам
цялата от нея, като Петя, и моля се -
поне за моето дете да имам
добротата...
Не искам да умра...
1.02.2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени