Уморен

29.11.2014 г., 20:37 ч.

Поезия

5.0 / 8

798 0 13

Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми.
И денят, и сънят ме не щат.
Утре
къде ще вися,
прикован на езика си, сестро?
И коя ли надежда
ще тегли към пътя нозете ми?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Снежни вълшебства
Аз просто искам да те имам

Аз просто искам да те имам, поне за ден, поне за час. Да шепна само твойто име, да чувам само твоя г...
Безбожно

Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
****

**** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...

Още произведения »