5.10.2011 г., 10:52

Уморена

970 0 3

Може би ще идваш във съня ми,

съвсем ненадейно до мен ще поспреш

и някой път ще озариш деня ми,

като мъдра мисъл в ума на невеж.

 

Може би ще те прегръщам жадно,

щом видя теб във очите на друг

и пламъкът у мене ще угасне бавно,

щом разбера, че си тръгнал от тук...

 

Може би  сърцата ни студени

все някой ден отново ще горят,

може би ръцете разделени

една до друга пак ще се допрат...

 

А може би не трябва да си мой,

най-редно е без теб да продължа!

Ти изживей добре живота свой,

аз моя свят в ръцете си държа. 

 

Най-сетне ще си легна уморена,

за да се събудя силна сутринта

и няма да съм повече сломена,

аз малко обич на себе си дължа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...