Уморена
Тръгвам, а бурята остава в мен -
едно пътуване към себе си само.
Грабвам пътя, или той грабва ме в плен -
нови клавиши на старо, замлъкнало пиано.
Идвам, в своя дом онемял от тъга -
морето зове своята нежна сирена;
но тя не се връща назад под дъжда -
върви напред, дива и малко смирена;
от пътя сумрачен и пуст -
така уморена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
