Уморена любов
Най-тъжната любов се умори
от вятъра, мъглите и дъжда.
От хлад, неяснота и от сълзи,
превърнали я в истинска лъжа...
Ще иде вероятно в други хора,
които ще обичат със ръцете си
и няма да си казват, как не могат.
Ще следват своя порив на сърцето.
А ние ще се крием във забвение
и плачейки в ъглѝте на живота,
ти сигурно ще си в стихотворения,
аз - твоят назидателен урок...
Най-тъжната любов ни изгорѝ.
В душите ни до гроб ще има сажди.
Чернеят още бъдещите дни.
От пепел знай, че огън се не ражда...
©тихопат.
Данаил Антонов
24.07.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
