Уморена съм
Уморена съм да те обичам
и да прося очите ти
в всеки миг безразличен...
Да жадувам ръцете ти
загрубели от скитане...
Чужди устни ме търсят,
но оставям ги питащи...
Уморена съм...
Уморена съм от очакване,
време няма за пролет
и е късно да бягаме...
Чуждо щастие дадено
на изплащане с горест,
бели утрини станали
абанос и отрова...
Не очаквай от мене
да остана светица -
нямам вече колене...
Ще отключа вратите.
Който иска да влезе -
нямам нищо за крадене.
Само някаква вяра
уморена от чакане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
