29.03.2016 г., 7:59 ч.  

Уморено въображение 

  Поезия
930 1 13

УМОРЕНО ВЪОБРАЖЕНИЕ

 

Въображението кротко седна до мен,

виновно погледна и сведе глава.

Бе проумяло, без сили за идния ден,

че не може да промени то света.

 

"Уморено съм" - каза тихо с нотка тъга -

"да ти разказвам приказни чудеса".

Попритихна и сгушено дълбоко заспа,

а аз безпомощно се вгледах в нощта.

 

Напразно опитвах някак да го събудя,

а то .... мразовитата зима проспа.

Все още сладко спи и навярно сънува

във калейдоскопа на светла дъга.

 

Знам, ще отминат и тези мигове трудни,

с надежда го чакам да се събуди,

за да разкаже своите сънища чудни.

Какви ли чувства странни ще пробуди?

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??