Mar 29, 2016, 7:59 AM  

Уморено въображение

  Poetry
1.1K 1 12

УМОРЕНО ВЪОБРАЖЕНИЕ

 

Въображението кротко седна до мен,

виновно погледна и сведе глава.

Бе проумяло, без сили за идния ден,

че не може да промени то света.

 

"Уморено съм" - каза тихо с нотка тъга -

"да ти разказвам приказни чудеса".

Попритихна и сгушено дълбоко заспа,

а аз безпомощно се вгледах в нощта.

 

Напразно опитвах някак да го събудя,

а то .... мразовитата зима проспа.

Все още сладко спи и навярно сънува

във калейдоскопа на светла дъга.

 

Знам, ще отминат и тези мигове трудни,

с надежда го чакам да се събуди,

за да разкаже своите сънища чудни.

Какви ли чувства странни ще пробуди?

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...