УМОРЕНО ВЪОБРАЖЕНИЕ
Въображението кротко седна до мен,
виновно погледна и сведе глава.
Бе проумяло, без сили за идния ден,
че не може да промени то света.
"Уморено съм" - каза тихо с нотка тъга -
"да ти разказвам приказни чудеса".
Попритихна и сгушено дълбоко заспа,
а аз безпомощно се вгледах в нощта.
Напразно опитвах някак да го събудя,
а то .... мразовитата зима проспа.
Все още сладко спи и навярно сънува ...