2.08.2007 г., 16:29

Уморих се

852 0 6
 

Уморих се


Не ме оставяй да греша.

Уморих се да прощавам.

Не ме оставяй в тишина.

Уморих се да я потушавам.


Ела и нежно ме вкуси.

С топлина ще те обгърна.

В сърцето си пусни ме ти

и толкова любов аз ще ти върна.


Излъжи ме в този миг,

че всичко, що си искал, аз съм.

На таз лъжа до сетен дъх

аз  жертви ще принасям.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...