Aug 2, 2007, 4:29 PM

Уморих се

  Poetry
857 0 6
 

Уморих се


Не ме оставяй да греша.

Уморих се да прощавам.

Не ме оставяй в тишина.

Уморих се да я потушавам.


Ела и нежно ме вкуси.

С топлина ще те обгърна.

В сърцето си пусни ме ти

и толкова любов аз ще ти върна.


Излъжи ме в този миг,

че всичко, що си искал, аз съм.

На таз лъжа до сетен дъх

аз  жертви ще принасям.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...