Уморих се!
Уморих се наистина. Вярваш ли?
Уморих се да давам любов.
Непоискана тъй ме разяжда.
Ще я влача със мене до гроб.
А тежи като камък на шия.
Как да вдигна от гордост глава,
като вечно гърбът ми превива,
неизплакана още сълза...
И ще спра. Няма вече да давам!
Та дори не поиска и Ти...
С нея мъртви души съживявах.
Мене кой със любов съживѝ?...
Уморих се. Наистина. Казвам ти -
Туй сърце два живота живее.
Аз нима оцелях тъй напразно,
да те нямам, все за теб да копнея...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
