Уморих се наистина. Вярваш ли?
Уморих се да давам любов.
Непоискана тъй ме разяжда.
Ще я влача със мене до гроб.
А тежи като камък на шия.
Как да вдигна от гордост глава,
като вечно гърбът ми превива,
неизплакана още сълза...
И ще спра. Няма вече да давам!
Та дори не поиска и Ти...
С нея мъртви души съживявах.
Мене кой със любов съживѝ?...
Уморих се. Наистина. Казвам ти -
Туй сърце два живота живее.
Аз нима оцелях тъй напразно,
да те нямам, все за теб да копнея...
Стихопат.
© Данаил Антонов Всички права запазени