Уморих се наистина. Вярваш ли?
Уморих се да давам любов.
Непоискана тъй ме разяжда.
Ще я влача със мене до гроб.
А тежи като камък на шия.
Как да вдигна от гордост глава,
като вечно гърбът ми превива,
неизплакана още сълза...
И ще спра. Няма вече да давам!
Та дори не поиска и Ти...
С нея мъртви души съживявах.
Мене кой със любов съживѝ?... ...