diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
15 сент. 2019 г., 18:42

Уморих се!

676 9 4

Уморих се наистина. Вярваш ли? 

Уморих се да давам любов. 

Непоискана тъй ме разяжда. 

Ще я влача със мене до гроб. 

А тежи като камък на шия. 

Как да вдигна от гордост глава, 

като вечно гърбът ми превива, 

неизплакана още сълза... 

И ще спра. Няма вече да давам! 

Та дори не поиска и Ти... 

С нея мъртви души съживявах. 

Мене кой със любов съживѝ?... 

Уморих се. Наистина. Казвам ти - 

Туй сърце два живота живее. 

Аз нима оцелях тъй напразно, 

да те нямам, все за теб да копнея... 

 

Стихопат.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0