29.03.2011 г., 11:29 ч.

Уморих се да ме боли 

  Поезия » Друга
1201 0 4

Уморих се да ме боли

 

Болката загнездила се е в окото ми,

приела формата на неизлята сълза

и не иска да излезе - сили няма вече

и гложди ми в погледа като треска.

 

Болят ме очите от взиране в илюзии,

тежат ми клепачите от чужди лъжи.

Всяка нощ замръквам с мъката си,

а сутрин отново пред мен са мъгли.

 

Уморих се от мизерно съществуване.

От лутане сред непознати сиви тълпи.

Уморих се от напразни тежки борби,

от които всяка победа е двойни беди.

 

Уморих се от тези загуби преглъщани

и боли ме, когато трябва да съм силна.

Когато мъките ми остават неизплащани.

И от реалност, пред която съм безсилна!

© Дияна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Стоймира, Татяна и Ваня.
    Да, търся и ще търся винаги !
    Поздрави и много щастие желая.
  • Откровение до болка!Поздравявам те!
  • Откровен, изпълнен с болка и вътрешна неудолетвореност стих. След тази умора идва нещо истинско и светло, а то е вътре в самата теб. Потърси го - В тишината на ума и в спокойствието на сетивата. Поздрав, Диди!
  • Браво !
Предложения
: ??:??