Уморих се да ме боли
Уморих се да ме боли
Болката загнездила се е в окото ми,
приела формата на неизлята сълза
и не иска да излезе - сили няма вече
и гложди ми в погледа като треска.
Болят ме очите от взиране в илюзии,
тежат ми клепачите от чужди лъжи.
Всяка нощ замръквам с мъката си,
а сутрин отново пред мен са мъгли.
Уморих се от мизерно съществуване.
От лутане сред непознати сиви тълпи.
Уморих се от напразни тежки борби,
от които всяка победа е двойни беди.
Уморих се от тези загуби преглъщани
и боли ме, когато трябва да съм силна.
Когато мъките ми остават неизплащани.
И от реалност, пред която съм безсилна!
© Дияна All rights reserved.
