Уморих се да съм розов цвят
Как да ти прошепна, но без думи...
Уморих се да съм розов цвят.
Не под звезден дъжд, под зли куршуми
капя в бездната на този свят,
обладал ме с клетвите си страстни.
Вехне в грях обречена сълза.
А отвъд звездите пеят властни
звуци сред божествена роса.
Как да ти прошепне, но без думи
погледът ми плах и наранен,
че с криле пречупени в албума
пърха спомен пеперуден в мен?
Уморих се вечно да жадувам.
Розов поглед кой превърна в прах?
В дирята от сенки боледува
слънчогледът, ожаднял за смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
