ЦвететоБ (Цветето Б.) ЦвететоБ (Цветето Б.)
38 175
May 12, 2020, 9:46 AM

Уморих се да съм розов цвят

  Poetry
864 7 22

Как да ти прошепна, но без думи...

Уморих се да съм розов цвят.

Не под звезден дъжд, под зли куршуми

капя в бездната на този свят,

 

обладал ме с клетвите си страстни.

Вехне в грях обречена сълза.

А отвъд звездите пеят властни

звуци сред божествена роса.

 

Как да ти прошепне, но без думи

погледът ми плах и наранен,

че с криле пречупени в албума

пърха спомен пеперуден в мен?

 

Уморих се вечно да жадувам.

Розов поглед кой превърна в прах?

В дирята от сенки боледува

слънчогледът, ожаднял за смях.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0