kirilpetrov (Кирил Петров)
17 108
22.08.2010 г., 23:53 ч.

Уморих се да те чакам 

  Поезия » Любовна
2485 0 5

 

 

 

 

УМОРИХ СЕ ДА ТЕ ЧАКАМ

 

 

Животът ми тъй бързо отминава

и дните ми отлитат като миг.

Едно място в сърцето ми остава

за теб, любов, чуй моя нежен вик.

 

Очаквам те минута след минута,

така ми липсваш, толкоз ме боли.

Във нощите не идваш, нито в дните,

а само в моите несбъднати мечти.

 

Представям си лицето ти красиво,

дъха та свеж на моите гърди.

Опиянен от твоята любов, омайно биле,

ах, буйна страст в сърцето ми кипи.

 

Ръцете ти ме галят толкоз жарко,

телата ни се сливат във едно,

че като слънце любовта ни ярка е

и заслепява завистливото око.

 

Опитвам се да чуя твойте думи,

гласът ти кадифен да доловя.

И окрилен да литна в небесата,

като орела волно да летя.

 

В съня си виждам те как идваш тихо,

пристъпваш бавно, ясна е нощта.

И само вятърът играе си със тебе,

небрежно роши твоята коса.

 

И спускам се към тебе във безкрая,

с протегнати, жадуващи ръце.

Да те докосна искам, ала зная,

че туй е само сън и няма те.

 

И ето, уморих се да те чакам

и ти за мене все да си мечта.

Отпускам се, заспивам, не, не плача,

за да започна пак така деня.

© Кирил Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??