Уморих се да те чакам
УМОРИХ СЕ ДА ТЕ ЧАКАМ
Животът ми тъй бързо отминава
и дните ми отлитат като миг.
Едно място в сърцето ми остава
за теб, любов, чуй моя нежен вик.
Очаквам те минута след минута,
така ми липсваш, толкоз ме боли.
Във нощите не идваш, нито в дните,
а само в моите несбъднати мечти.
Представям си лицето ти красиво,
дъха та свеж на моите гърди.
Опиянен от твоята любов, омайно биле,
ах, буйна страст в сърцето ми кипи.
Ръцете ти ме галят толкоз жарко,
телата ни се сливат във едно,
че като слънце любовта ни ярка е
и заслепява завистливото око.
Опитвам се да чуя твойте думи,
гласът ти кадифен да доловя.
И окрилен да литна в небесата,
като орела волно да летя.
В съня си виждам те как идваш тихо,
пристъпваш бавно, ясна е нощта.
И само вятърът играе си със тебе,
небрежно роши твоята коса.
И спускам се към тебе във безкрая,
с протегнати, жадуващи ръце.
Да те докосна искам, ала зная,
че туй е само сън и няма те.
И ето, уморих се да те чакам
и ти за мене все да си мечта.
Отпускам се, заспивам, не, не плача,
за да започна пак така деня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Петров Всички права запазени
