Уморих се да те чакам
УМОРИХ СЕ ДА ТЕ ЧАКАМ
Животът ми тъй бързо отминава
и дните ми отлитат като миг.
Едно място в сърцето ми остава
за теб, любов, чуй моя нежен вик.
Очаквам те минута след минута,
така ми липсваш, толкоз ме боли.
Във нощите не идваш, нито в дните,
а само в моите несбъднати мечти.
Представям си лицето ти красиво,
дъха та свеж на моите гърди.
Опиянен от твоята любов, омайно биле,
ах, буйна страст в сърцето ми кипи.
Ръцете ти ме галят толкоз жарко,
телата ни се сливат във едно,
че като слънце любовта ни ярка е
и заслепява завистливото око.
Опитвам се да чуя твойте думи,
гласът ти кадифен да доловя.
И окрилен да литна в небесата,
като орела волно да летя.
В съня си виждам те как идваш тихо,
пристъпваш бавно, ясна е нощта.
И само вятърът играе си със тебе,
небрежно роши твоята коса.
И спускам се към тебе във безкрая,
с протегнати, жадуващи ръце.
Да те докосна искам, ала зная,
че туй е само сън и няма те.
И ето, уморих се да те чакам
и ти за мене все да си мечта.
Отпускам се, заспивам, не, не плача,
за да започна пак така деня.
© Кирил Петров All rights reserved.
