Уморих се вече да бъда...
Вчера видях пак крадеца,
който краде за двама нощта.
Срещнах и онзи, слепеца,
дето не вижда дори през деня.
Запознах се и с тъжната дама,
която проклина лъжеца наум,
и с онзи, дето за разум в замяна
ще превърне всяка реалност във сън.
Бях на кафе с онази, която
заменя всички думи с сълзи,
превърнала в зима поредното лято
все повтаря, че страшно боли!...
Състезавах се даже и с най-добрата -
надбягвах се с нея и я победих!
Подарих ù победата, че тя, горката,
забравила бе как се губи, уви...
...
Прибрах се във къщи и седнах удобно,
мислих дълго и ето какво осъзнах -
уморих се вече да бъда
заради теб наведнъж всички тях!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
