16.11.2007 г., 12:09 ч.

Untitled 

  Поезия
635 0 6
Защо не си при мен?
Защо не дишаш вече?
Защо празен е  всеки ден?
Защо си толкова далече?
Истината е по-пълна и необорима
от всякога...
И болката, която живее в мен,
понякога
иска да крещи,
иска да се храни с моите мечти.
Протягам ръце,
а теб те няма...
Опитвам се да докосна твоето сърце,
но теб те няма...

© Завинаги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??