Untitled

Nov 16, 2007, 12:09 PM

Poetry

636 0 6

Защо не си при мен?
Защо не дишаш вече?
Защо празен е всеки ден?
Защо си толкова далече?
Истината е по-пълна и необорима
от всякога...
И болката, която живее в мен,
понякога
иска да крещи,
иска да се храни с моите мечти.
Протягам ръце,
а теб те няма...
Опитвам се да докосна твоето сърце,
но теб те няма...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

FeaR (Завинаги)

2007-11-16T20:04:25+02:00

Мерси на всички.Толкова сте мили..
venus (Вечерница или Зорница)

2007-11-16T18:05:23+02:00

и ти си много Истинска в пезията си, Мария! Пълниш душата ми
Бояна (Бояна Костова)

2007-11-16T16:44:57+02:00

Споделям мъката ти!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-11-16T16:37:48+02:00

Много тъжен стих!
3y3ka (Зузка)

2007-11-16T16:31:13+02:00

Много истинско стихче!!!6+
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-16T13:02:14+02:00

Тъжно е. Но много е хубаво стихотворението ти.
С много обич, Мария.Усмихни се, слънцето отново ще изгрее.

Untitled

Свързани произведения

Comments

Random works