22.05.2008 г., 15:59

Упътващи табели

1K 0 5

Защо на всеки кръстопът упътващи табели има?!

Нима ще се загубя - сам сама, вървейки собствения път?! 

Ако искам с други да се пошегувам, наопаки табела ще обърна.

И онзи, дето идва ми е в гръб, грешно ще поеме търсения път...

 

Тогава аз каква излизам?! В съдбите чужди се набърквам?

За какво ми е? Ползата за мен каква е?

Аз сама съм вечен кръстопът... А другите защо да спирам

верен път сами да си избират?!

 

И какво пък?! Кой пък може да спре?

Някой щом ги е поставил, друг не може да се бърка?!

Нека се опитам само, една съдба да преобърна!

После може и да съжалявам, може пък добро да съм направила!?

 

Кръстопъти много - и упътващи табели има.

Стъпка, стъпка, после бяг и отново си във изходна позиция -

Изток, Запад, Север, Юг - пак попадаш в омагьосания кръг.

Избор на посоки и табели, в живота ти превръща се в традиция!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ги превръщай в традиция - понякога са за това да не бъдат спазени!!!Прегръдки!!!
  • ако знаеш само...колко си права...
    хареса ми философията на този стих...
    с обич, Мартина.
  • Симпатиите ни са взаимни! Благодаря ти!
  • Невероятна си, мила Марти!!!А това наистина е най-трудно в живота - да направим правилен избор, по кой път да поемем!От сърце те аплодирам за прекрасния стих Прегръдки!
  • Табелите-това са рамките в които се набутваме,а после "даваме мило и драго" да ги разчупим!Интересни размисли!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...