22.05.2008 г., 15:59

Упътващи табели

1K 0 5

Защо на всеки кръстопът упътващи табели има?!

Нима ще се загубя - сам сама, вървейки собствения път?! 

Ако искам с други да се пошегувам, наопаки табела ще обърна.

И онзи, дето идва ми е в гръб, грешно ще поеме търсения път...

 

Тогава аз каква излизам?! В съдбите чужди се набърквам?

За какво ми е? Ползата за мен каква е?

Аз сама съм вечен кръстопът... А другите защо да спирам

верен път сами да си избират?!

 

И какво пък?! Кой пък може да спре?

Някой щом ги е поставил, друг не може да се бърка?!

Нека се опитам само, една съдба да преобърна!

После може и да съжалявам, може пък добро да съм направила!?

 

Кръстопъти много - и упътващи табели има.

Стъпка, стъпка, после бяг и отново си във изходна позиция -

Изток, Запад, Север, Юг - пак попадаш в омагьосания кръг.

Избор на посоки и табели, в живота ти превръща се в традиция!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ги превръщай в традиция - понякога са за това да не бъдат спазени!!!Прегръдки!!!
  • ако знаеш само...колко си права...
    хареса ми философията на този стих...
    с обич, Мартина.
  • Симпатиите ни са взаимни! Благодаря ти!
  • Невероятна си, мила Марти!!!А това наистина е най-трудно в живота - да направим правилен избор, по кой път да поемем!От сърце те аплодирам за прекрасния стих Прегръдки!
  • Табелите-това са рамките в които се набутваме,а после "даваме мило и драго" да ги разчупим!Интересни размисли!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...