Уроци
Винаги, когато се възгордея, става така -
със ехиден юмрук по зъбите ме удря животът,
на паважа на колене и със кръв от устата
аз си спомням, че в него е и хлябът, и ножът.
Винаги след това си повтарям: "Помни!
Смирение му е цаката!" Но това май го помня
само докато боли и не е измита кръвта от паважа.
Винаги, когато забравя, че любовта ти е дар,
нещо ангелски крехко, като порцеланова чашка,
със замах, от който тишината боли,
на ситна сол раздробявам и разпилявам с въздишка юнашка.
И иди, че гони присмехулния вятър,
който сее навред песъчинки!
Помни! Най-смирено моли да намериш
достатъчно здраво лепило,
за да слепиш счупените половинки!
© Павлина Гатева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Привет! При първото четене някак си не улових идеята,но след това ми хареса, защото разбрах, че усещането ти не би могло да се пресъздаде кратко, затова - харесах! Житейска мъдрост носят думите ти, успех!
-
Не се подавай на провокации, Поли! Вдигни високо глава, разпери широко криле , ще издържиш дори срещу вятъра! Комплименти!
-
Много ми хареса като замисъл!
/но качеството е и в постройката му - иска още,
и има нужда да го посъбереш малко!/ -
Павли, много хубав стих !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
