от пиле мляко трудно се добива
това го може само Любовта
по своя воля никога насила
тя всеки път превръща своите крила
в жлези бозайни в земноводна орис
в огнище край което да сбере
солта и хляба на живота
за да отмие с цялата си обич
калта и пепелта от техните нозе
и после да прегърне и накърми
с приспивна песен в сън да бди
усеща колко липсва ѝ небето ...