26.01.2012 г., 10:48

Уроци по сценично майсторство - Съавтори

891 0 23

Уроци по сценично майсторство

Съавтори

.............................................

Ти си ценител, Той е естет.

Ти събираш, Той - разпилява.

Влагата кашля в лулата му

яростно в летния пек,

а петната от мисъл придават

на формата нужния смисъл.

 

Ти се радваш на всеки урок

и подреждаш в душата си

срещите - спомен след спомен,

и не сещаш как някъде в теб

се прокрадват опорните жили

на насъщния (творчески) поглед.

 

Той подпира луната с очи

и се радва на звездните

знаци. Пуши. Слуша. Шепти,

а словата му - в сенките - крачат.

Плачат, когато умира човек,

и се смеят на онзи, който

с усмивка звука им посреща.

 

Всички са част от големия бял

куплет. Ще им кажеш ли нещо?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...