Урок
Не исках грижи да създавам,
стараех се да съм добра,
животът мина, без да осъзнавам,
щадейки другите, как си вредя...
И не посмях живот да дам
на всеки бликнал в мен импулс.
Със цялото си същество усещах,
неистово забързан пулс...
Бях твърде "малка", не разбирах
какво и как се случва в мен...
Мълчах, а думите напираха
във неизказан словоред...
Отдушник нямах, не споделях,
години трупах ден след ден...
Накрая тоз' вулкан изригна,
без малко да погълне мен...
След толкоз грешки вече зная!
Веднъж отприщи ли се бента,
ще трябва своите копнежи
да изживявам на момента!
12.2010.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
Цял живот се учим...Поздравления!
