6.08.2008 г., 19:24

Урок на любовта

1.8K 0 13
Урок на любовта

Ето те - стоиш пред мен отново
и носиш ти букет в ръка...
И искаш да започнем отначало,
казваш да започнем от сега...

Гледам те - все същото момче -
хубав, спретнат и любезен,
но очите ми не са очите на дете
и виждат в тебе дявола подземен.

Чувам те - говориш ми, но знам -
лъжа са думите, които ми изричаш.
Искаш прошка - няма да ти дам -
не съм момичето, което се кълнеше вечно да обичаш.

Признавам си - бях заслепена -
гледах само външността...
Но сега завесата е от очите ми свалена
и виждам ясно аз реалността.

Злобен, горделив и арогантен -
такъв си ти и няма да се промениш.
Опитах се да ти помогна, но не мога -
с раздялата ни трябва да се примириш...

Сляпа бях и глуха, и самодоволна;
но един урок научих аз от теб -
за любовта сама съм си виновна
и така не ще се влюбвам лесно занапред...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...