Aug 6, 2008, 7:24 PM

Урок на любовта

  Poetry
1.8K 0 13
Урок на любовта

Ето те - стоиш пред мен отново
и носиш ти букет в ръка...
И искаш да започнем отначало,
казваш да започнем от сега...

Гледам те - все същото момче -
хубав, спретнат и любезен,
но очите ми не са очите на дете
и виждат в тебе дявола подземен.

Чувам те - говориш ми, но знам -
лъжа са думите, които ми изричаш.
Искаш прошка - няма да ти дам -
не съм момичето, което се кълнеше вечно да обичаш.

Признавам си - бях заслепена -
гледах само външността...
Но сега завесата е от очите ми свалена
и виждам ясно аз реалността.

Злобен, горделив и арогантен -
такъв си ти и няма да се промениш.
Опитах се да ти помогна, но не мога -
с раздялата ни трябва да се примириш...

Сляпа бях и глуха, и самодоволна;
но един урок научих аз от теб -
за любовта сама съм си виновна
и така не ще се влюбвам лесно занапред...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...