Aug 6, 2008, 7:24 PM

Урок на любовта

  Poetry
1.8K 0 13
Урок на любовта

Ето те - стоиш пред мен отново
и носиш ти букет в ръка...
И искаш да започнем отначало,
казваш да започнем от сега...

Гледам те - все същото момче -
хубав, спретнат и любезен,
но очите ми не са очите на дете
и виждат в тебе дявола подземен.

Чувам те - говориш ми, но знам -
лъжа са думите, които ми изричаш.
Искаш прошка - няма да ти дам -
не съм момичето, което се кълнеше вечно да обичаш.

Признавам си - бях заслепена -
гледах само външността...
Но сега завесата е от очите ми свалена
и виждам ясно аз реалността.

Злобен, горделив и арогантен -
такъв си ти и няма да се промениш.
Опитах се да ти помогна, но не мога -
с раздялата ни трябва да се примириш...

Сляпа бях и глуха, и самодоволна;
но един урок научих аз от теб -
за любовта сама съм си виновна
и така не ще се влюбвам лесно занапред...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...