10.02.2012 г., 18:07 ч.

Урок по чéло 

  Поезия » Друга
1121 0 18

(http://www.youtube.com/watch?v=gosY-UrpHcA)

 


Вземи в прегръдките си дивата стихия

и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.

Със галещ лък и нежни длани укроти я,

за да заплаче тихо, без да се преструва.

Не обещавай нищо, просто я докосвай.

Сама в ръцете ти докрай ще се разголи,

ще стане женска плът, която омагьосва.

Бъди готов на всичко още да измолиш!

И затвори очи... играта е такава...

Послушай как трепти сърцето на русалка.

Без дъх извивките ù дълго изучавай,

стигни до дъното, издигай се по малко.

А щом се слее с теб, лукаво гъделичкай.

Накарай струните ù бясно да танцуват.

И чак когато пламне в огън, я обичай.

(Така звучи, когато феи се целуват.)

Ала измамиш ли я с пръсти, приготви се -

дори цигулките не искат да са втори.

И даже всички ноти Господ да е писал,

самият Дявол под лъка ще заговори.

Ще обладае страстно твоята стихия,

а тя ще стене и душата ти ще иска.

С покорен лък и нежни длани укроти я

и нека трелите ù в теб да се разплискат.

 

Разказват, влюбени отдавна във небето,

една виола и страстта ù полетели,

по изгрев правили любов със боговете

и се родило в светлина... виолончело...

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??