Урок по чéло
(http://www.youtube.com/watch?v=gosY-UrpHcA)
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва.
Не обещавай нищо, просто я докосвай.
Сама в ръцете ти докрай ще се разголи,
ще стане женска плът, която омагьосва.
Бъди готов на всичко още да измолиш!
И затвори очи... играта е такава...
Послушай как трепти сърцето на русалка.
Без дъх извивките ù дълго изучавай,
стигни до дъното, издигай се по малко.
А щом се слее с теб, лукаво гъделичкай.
Накарай струните ù бясно да танцуват.
И чак когато пламне в огън, я обичай.
(Така звучи, когато феи се целуват.)
Ала измамиш ли я с пръсти, приготви се -
дори цигулките не искат да са втори.
И даже всички ноти Господ да е писал,
самият Дявол под лъка ще заговори.
Ще обладае страстно твоята стихия,
а тя ще стене и душата ти ще иска.
С покорен лък и нежни длани укроти я
и нека трелите ù в теб да се разплискат.
Разказват, влюбени отдавна във небето,
една виола и страстта ù полетели,
по изгрев правили любов със боговете
и се родило в светлина... виолончело...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
