Урок по хазарт

26.07.2011 г., 19:12 ч.

Поезия » Друга

974 0 3

„Ела със мен. Ще бъдеш мой късмет.” –

с пречупена усмивка той ми каза.

Погледнах го с доброто си сърце

и някак не можах да му откажа.

Слаб, блед и гладен, с огнени очи

в лицето ми се взря нетърпеливо.

Получил вчера някакви пари,

да надхитри рулетката отивал…

Приседнах му от лявата страна,

а крупието каза да внимавам.

Заложихме на черните числа.

И нищо… Трябваше да удвоява.

Какво да сторя аз, една жена…

Не бях дори и ангелът-спасител!

Въздъхнах, след поредната игра

непипнати потънаха парите.

Не чуваше сподавения смях

на неколцината добре познати.

Последните залози пропиля

и разкопча часовника си златен…

Излязохме навън след полунощ,

казиното затваряше за него.

Той не проклинаше късмета лош,

усетих само как трепери леко –

… във тъмното говорехме с ръце.

От упор ме застреля откровено –

страстта му дива можела да спре

от обич на такава като мене…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

jelyuena (Елена Желева)

2011-07-27T21:03:13+03:00

Peach (Любов ), благодаря! Злото не е друго, освен добро, измъчено от глад и жажда...
jelyuena (Елена Желева)

2011-07-26T21:57:30+03:00

Katriona (Кети Рашева), поясних на друго място, където публикувах стихотворението, че това е само малка част от моята чувствителност в дрехите на лирическата героиня...
Katriona (Кети Рашева)

2011-07-26T21:25:14+03:00

Божееееее, колко познато ми звучи! Ужас!