Урок по хазарт
„Ела със мен. Ще бъдеш мой късмет.” –
с пречупена усмивка той ми каза.
Погледнах го с доброто си сърце
и някак не можах да му откажа.
Слаб, блед и гладен, с огнени очи
в лицето ми се взря нетърпеливо.
Получил вчера някакви пари,
да надхитри рулетката отивал…
Приседнах му от лявата страна,
а крупието каза да внимавам.
Заложихме на черните числа.
И нищо… Трябваше да удвоява.
Какво да сторя аз, една жена…
Не бях дори и ангелът-спасител!
Въздъхнах, след поредната игра
непипнати потънаха парите.
Не чуваше сподавения смях
на неколцината добре познати.
Последните залози пропиля
и разкопча часовника си златен…
Излязохме навън след полунощ,
казиното затваряше за него.
Той не проклинаше късмета лош,
усетих само как трепери леко –
… във тъмното говорехме с ръце.
От упор ме застреля откровено –
страстта му дива можела да спре
от обич на такава като мене…
© Елена Желева. 24.07.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Желева Всички права запазени
