Урок по живот
Моя обич, още безпризорна,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
в този свят, на бури и стрели?!
Още пълна стомна си наливаш
с вяра, че ще срещнеш чуден знак,
в погледа на утрото сънливо.
Как не ти тежи, кажи ми как?!
Много ли ти бяха или малко
дверите, затворени пред теб?!
Сви се до прашинка – дребна, жалка,
а раздаваш пак вода и хлеб.
Мислиш ли, че можеш да пораснеш,
имаш ли крила, да полетиш?!
Пазиш само сънища прекрасни –
моите, защото ти не спиш.
Чакаш ли го, знаеш ли го кой е
онзи странник, с погледа дълбок,
който нарушава ти покоя
или просто даваш ми урок,
как се оцелява в тежка зима,
как реки минават се без брод?!
Нямаш образ, нямаш глас и име,
а от теб се уча на живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
