Докосвай всяка струна в мене,
грифа китарен леко плъзгай,
акордът ни тъй споделен е,
звучи в една красива тръпка...
Ще те науча как да свириш,
усещай ритъма небесен,
ръката ти дъха ми спира
със тази нежна, тиха песен.
Красива си, когато чуваш
шептящия ми огнен глас -
в куплетите изящно плуваш
и текста в миг забравям аз...
Ще сгуша твоята китара,
тъй бяла, с тяло на жена,
и пръстите ми ще запарят
в извивките на песента...
И блусов ритъм ще ни пали
и ще се лее във нощта –
от тоновете ще ни гали
вибратото на любовта...
© Михаил Цветански Всички права запазени