Урок по светлина

29.03.2024 г., 10:11 ч.

Поезия » Философска

169 2 4

УРОК ПО СВЕТЛИНА

Това, което да разкажа мога,

едва ли струва пукнато петаче –

как трудно с лятото се взима сбогом

и как невенът през октомври плаче.

Не мога да запарвам чай от риган,

дома си с китеници не застилам.

Осъмвала съм често върху книга.

Безсмисленият гняв ме обезсилва.

Пред мравката, на гръб света понесла,

докрай готова съм да коленича –

превърнала усилието в песен,

не ѝ остава време за лиричност.

Зная, че приличам на квартален луд –

с куп инфаркти и душевни сривове.

Ала – заръфани от безпощаден студ,

мурите прописват бели стихове.

Кроткия им снежнопис ви разгадах,

кодиран в брюкселската им дантела –

че дошли сме за любов и свобода,

преди да хлътнем в мрака безпределен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.