Урок по светлина
УРОК ПО СВЕТЛИНА
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче.
Не мога да запарвам чай от риган,
дома си с китеници не застилам.
Осъмвала съм често върху книга.
Безсмисленият гняв ме обезсилва.
Пред мравката, на гръб света понесла,
докрай готова съм да коленича –
превърнала усилието в песен,
не ѝ остава време за лиричност.
Зная, че приличам на квартален луд –
с куп инфаркти и душевни сривове.
Ала – заръфани от безпощаден студ,
мурите прописват бели стихове.
Кроткия им снежнопис ви разгадах,
кодиран в брюкселската им дантела –
че дошли сме за любов и свобода,
преди да хлътнем в мрака безпределен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
