19.03.2020 г., 0:53

Урок - самообичане

1K 0 2

Понеже все любов не ми достига

и нямам дом във нечия душа,

неведомите пътища събират ме

със нечия подобна мен, съдба. 

Сред някакво измислено море, 

на още по-измислен малък остров, 

направих от познати светове, 

най-сложното да стане много просто... 

Това е толкова било недостижимо, 

един на друг, че станахме Химери. 

Човеците с душа, неизлечима са

щом няма друга сродна да намерят. 

На мене няма да ми трябва любовта ти, 

далечна, от брега да ми се вричаш. 

Живота го разбрах, безумно кратък, 

без остров за урок - самообичане...

 

Стихопат. 

Danny Diester

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...