diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Mar 19, 2020, 12:53 AM

Урок - самообичане

1K 0 2

Понеже все любов не ми достига

и нямам дом във нечия душа,

неведомите пътища събират ме

със нечия подобна мен, съдба. 

Сред някакво измислено море, 

на още по-измислен малък остров, 

направих от познати светове, 

най-сложното да стане много просто... 

Това е толкова било недостижимо, 

един на друг, че станахме Химери. 

Човеците с душа, неизлечима са

щом няма друга сродна да намерят. 

На мене няма да ми трябва любовта ти, 

далечна, от брега да ми се вричаш. 

Живота го разбрах, безумно кратък, 

без остров за урок - самообичане...

 

Стихопат. 

Danny Diester

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0