Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
14.12.2012 г., 16:28 ч.

Усещане 

  Поезия » Друга
994 0 6

 

Усещане

 

Много хора край мене минават
с тъжни погледи, свели глави – 
крачат бавно в снега и внимават
да не паднат, че много боли...

Подозрително подло смирени,
чувам как си говорят сами,
недоволни от всичко, вбесени,
даже – сняг върху тях, че вали...

А един пък, без цел, без посока,
пийнал мъничко – тъй, за кураж,
се люлее и гневно ме хока
с аксиоми от своя багаж.

Отвратèно просъсква към мене
най-дебелите звучни псувни
и на мен пак ми става студено,
а снегът си вали, и вали...

Докога все така ще се случва?
Май не хора минават край мен,
щом душите им свъсен улучва
и фучи януарският ден...

Тихо тръгвам, по своя пътека –
пътят още е в лепкава кал...
Нося старата – тясната дреха,
че широката нейде съм дал...

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??