Усещане
Усещане
Много хора край мене минават
с тъжни погледи, свели глави –
крачат бавно в снега и внимават
да не паднат, че много боли...
Подозрително подло смирени,
чувам как си говорят сами,
недоволни от всичко, вбесени,
даже – сняг върху тях, че вали...
А един пък, без цел, без посока,
пийнал мъничко – тъй, за кураж,
се люлее и гневно ме хока
с аксиоми от своя багаж.
Отвратèно просъсква към мене
най-дебелите звучни псувни
и на мен пак ми става студено,
а снегът си вали, и вали...
Докога все така ще се случва?
Май не хора минават край мен,
щом душите им свъсен улучва
и фучи януарският ден...
Тихо тръгвам, по своя пътека –
пътят още е в лепкава кал...
Нося старата – тясната дреха,
че широката нейде съм дал...
© Росен Гъдев All rights reserved.
