Усещане
Усещане
Много хора край мене минават
с тъжни погледи, свели глави –
крачат бавно в снега и внимават
да не паднат, че много боли...
Подозрително подло смирени,
чувам как си говорят сами,
недоволни от всичко, вбесени,
даже – сняг върху тях, че вали...
А един пък, без цел, без посока,
пийнал мъничко – тъй, за кураж,
се люлее и гневно ме хока
с аксиоми от своя багаж.
Отвратèно просъсква към мене
най-дебелите звучни псувни
и на мен пак ми става студено,
а снегът си вали, и вали...
Докога все така ще се случва?
Май не хора минават край мен,
щом душите им свъсен улучва
и фучи януарският ден...
Тихо тръгвам, по своя пътека –
пътят още е в лепкава кал...
Нося старата – тясната дреха,
че широката нейде съм дал...
© Росен Гъдев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво!!!Светът не е от вчера... Стиха се лее!Поздрав!
-
-
Просто е, широката ни дреха остана в младостта, когато ни беше и широко около врата. Браво, Рос! Хубаво стихотворение с още по-хубав финал! Хубава вечер!
-
...От всичко това ни спасява веселата глъчка по пързалките...
Погледни натам и върви... ) -
Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави от мен и лек ден!