13.05.2020 г., 15:26

Усещане за Буря...

1.4K 0 0

 

Усещане за Буря...

 

Край брегове коварни и скалисти

безброй стихии яростно вилняха

и аз живях: на тези поривисти

и ураганни ветрове с размаха...

 

От там навярно идва ми инстинкта

да предусещам идващата Буря,

във същността ѝ искам да проникна

и в тайнството ѝ нещо да притуря...

 

А тъй: абсурдно и необяснимо

е „всичко“ то,  и непостижно сложно,

но Буря винаги преди да има –

изтръпвам аз в Предчувствие тревожно...

 

И цялата Природа се възбужда

и всичко живо, сякаш „побеснява“,

че все едно: натрапена и чужда

стихийна сила с гняв ги обладава...

 

... И аз усещам: Бурята е близо,

надвисва над морето страховито

и вятърът сега на ниско слиза,

в брега разбива яростен вълните...

 

Планират ниско птиците и грачат,

зад хоризонта мълнии проблясват

и много бързо се сгъстява здрачът,

и в облаците Слънцето угасва...

 

Усещане за нещо непривично

със аромат на предстояща Буря

ме грабва във загадъчност космична

на ветрове в стихийна партитура...

 

... и все по–често мълнии просветват,

и тътен разлюлява тишината

и ранна нощ се спуска – безпросветна...

(От мълнии е само светлината!...)

... и все по–страшно гърчи се Морето,

и по–зловещо вдигат се вълните,

и сливат се водата и небето,

и там потъват в бездна и звездите...

 

А Бурята гърми, набира сила

(дори не крие тайните си вече!)

налита: с мощ убийствено красива

и с тътен разпилял се надалече!...

 

И сякаш тътне Цялата Вселена,

гори до хоризонта чак Морето,

от мълниите, в огненочервено,

запалва се от край до край небето...

 

... но зная аз, че силата, която

се нагнетява над брега свирепо

схихийно разлюлява и водата

и често стига хора всред Морето...

 

... А Буря ли такава те подхване,

там нейде на Морето „по средата

и си изгубен, полужив останал –

разчиташ, общо взето, на „съдбата!...

 

Дори и нямаш време за тревога

и шансът ти едничък за спасение –

единствено молитва е към Бога!...

– А вярваш или не е без значение!...

 

... Но чуеш ли прекрасните Сирени

със песните им мамещи – нататък,

разбираш, че в изтичащото Време:

и пътят ти отчайващо е кратък!...

 

13.05.2020. / Едно време в Атлантика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...