Усещане за Буря...

Усещане за Буря...

Край брегове коварни и скалисти

безброй стихии яростно вилняха

и аз живях: на тези поривисти

и ураганни ветрове с размаха...

От там навярно идва ми инстинкта

да предусещам идващата Буря,

във същността ѝ искам да проникна

и в тайнството ѝ нещо да притуря...

А тъй: абсурдно и необяснимо

е „всичко“ то,  и непостижно сложно,

но Буря винаги преди да има –

изтръпвам аз в Предчувствие тревожно...

И цялата Природа се възбужда

и всичко живо, сякаш „побеснява“,

че все едно: натрапена и чужда

стихийна сила с гняв ги обладава...

... И аз усещам: Бурята е близо,

надвисва над морето страховито

и вятърът сега на ниско слиза,

в брега разбива яростен вълните...

Планират ниско птиците и грачат,

зад хоризонта мълнии проблясват

и много бързо се сгъстява здрачът,

и в облаците Слънцето угасва...

Усещане за нещо непривично

със аромат на предстояща Буря

ме грабва във загадъчност космична

на ветрове в стихийна партитура...

... и все по–често мълнии просветват,

и тътен разлюлява тишината

и ранна нощ се спуска – безпросветна...

(От мълнии е само светлината!...)

... и все по–страшно гърчи се Морето,

и по–зловещо вдигат се вълните,

и сливат се водата и небето,

и там потъват в бездна и звездите...

А Бурята гърми, набира сила

(дори не крие тайните си вече!)

налита: с мощ убийствено красива

и с тътен разпилял се надалече!...

И сякаш тътне Цялата Вселена,

гори до хоризонта чак Морето,

от мълниите, в огненочервено,

запалва се от край до край небето...

... но зная аз, че силата, която

се нагнетява над брега свирепо

схихийно разлюлява и водата

и често стига хора всред Морето...

... А Буря ли такава те подхване,

там нейде на Морето „по средата“

и си изгубен, полужив останал –

разчиташ, общо взето, на „съдбата“!...

Дори и нямаш време за тревога

и шансът ти едничък за спасение –

единствено молитва е към Бога!...

– А вярваш или не е без значение!...

... Но чуеш ли прекрасните Сирени

със песните им мамещи – нататък,

разбираш, че в изтичащото Време:

и пътят ти отчайващо е кратък!...

13.05.2020. / Едно време в Атлантика