Усещане за доброта
Виждали ли сте очите на бездомник
когато му подхвърлят залък хляб?
Без сълзи, трескаво горят!
Цял в дрипи, до живот заложник,
дели трохите с гълъбите пак…
Поглеждали ли сте в очите на старица,
подпряна там, на пътната врата?
Почти невиждащи,
с търпение и с обич на светица,
очакваща порасналите си деца.
Знаете ли каква надежда крият
на безнадеждно болния очите?
Вярващи,
че утрото с росата ще отмие
болката, изтекла чрез сълзите!
А виждали ли сте очите на дете,
когато първите снежинки затанцуват?
Като бенгалски огън
искрят на любопитното носле,
разтапят се и бузките целуват!
Погледът на влюбените потърси,
но знай, те виждат само със сърцето.
От него,
освен любов… и светлина струи!
За всеки нека да я има! Нека!
Вървя и търся погледи такива,
в които да прозира чистата душа.
Мечтая
в днешно време всеки да намира
жадувано усещане за…доброта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
