Усещане за есен
635
0
0
Когато вятърът гони мислите,
Разпилени по прашните градски улици
И когато оплита разума
В нечовешки вопли,
Дали ще усетиш любовта ми?
Стръкчета повехнали се ронят
И росата вече е мечта,
Когато есента сключва клони във мъртвешка хватка
Дали ще усетиш любовта ми?
Душата се опитва да си спомни
Какво ли беше пролетното слънце
Какво ли беше морето
Какво ли беше да обичаш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени
