Когато вятърът гони мислите,
Разпилени по прашните градски улици
И когато оплита разума
В нечовешки вопли,
Дали ще усетиш любовта ми?
Стръкчета повехнали се ронят
И росата вече е мечта,
Когато есента сключва клони във мъртвешка хватка
Дали ще усетиш любовта ми?
Душата се опитва да си спомни
Какво ли беше пролетното слънце
Какво ли беше морето ...