29.04.2015 г., 20:27

Усещане за лято

842 0 14

    УСЕЩАНЕ ЗА ЛЯТО

 

Усещам те как тихичко пристигаш,

в ръцете си събрало светлина!

С усмивка от лъчи леда повдигаш

и правиш да е по-добър света!

 

Прекрасно лято, помня те отдавна,

когато боса тичах по брега

и можех със ръцете си да грабна

вълните и на чайките смеха!

 

И вдишвам сутрешна прохлада,

докосва ме най-нежна топлина!

Пак търся детелини във тревата млада,

дете ще си остана по душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...прочетох го и си спомних лятото на моето детство...-на село с боси крачета из пепелта...и случката от едноименното ми стихотворение-;случка;А стиха ти е чудесен....!Сърдечни поздрави!
  • "И вдишвам сутрешна прохлада,

    докосва ме най-нежна топлина!

    Пак търся детелини във тревата млада,

    дете ще си остана по душа!
    ...............................................
    Красиво лирично бисерче, посветено на лятото!
    Пожелавам и на лирическата, и на поетесата да
    останат завинаги в душата си дете, защото там
    някъде се крие истината за земното щастие...!
  • Сгря ме това "Усещане за лято"!
    Много чист и сърдечен стих!
    Поздрави, Руми!
  • Майче, усмивка и от мен!
  • Благодаря ти, Маги!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...