Усещане за морско синьо
... И потъвам в морското синьо
на изгряващо слънце в лъчите.
Държа в ръцете си раковина,
нежно шепнат в нея вълните.
Не можах до морето да стигна,
до прибоя заровен в скалите,
всичко това до мене достигна
на добър приятел с очите.
На брега той за мен постоя,
и в хоризонта дълго се взира,
там слънцето от водата изгря
… в шепа за мен миди събира.
Усетих как мирише морето,
усетих в краката топлият пясък,
полетяла след бриза в небето,
чух на чайка тъжният крясък.
Щастлива съм, че усетих морето,
че по пясъка боса вървях.
Благодаря на момчето, което
ме докосна с усмивка до тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
