28.09.2016 г., 7:53

Усещане

1.5K 3 7

Очаквам вече другия живот,
когато ще те срещна  и остана,
тогава уж животът ще е нов, 
но аз ще знам, че е роден от рана.

 

... която е кървяла дълги дни
и дълги нощи не е заздравяла,
създадена от тъжните стрели
на тиха и мъчителна раздяла.

 

Аз вярвам, знам, че има нов живот,
ако го няма - как ще те обичам...
Тогава ще достигна онзи плод,
за който в днешния живот все тичам!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...